Превод

четвъртък, 7 април 2016 г.

Go-Lab – квалификационен курс за учители по математика, информатика, ИТ и прородни науки, 2-4 април 2016

Kато на шега подадох формуляр за включване в този курс, който се провежда на английски език и е необходимо владеенето му на ниво „комуникации”. Казвам „на шега”, защото като наближи времето за участие си представих как ще се справя с моето „владеене” на езика, който се надявам да овладея в някой друг живот. По-важното е, че когато ползвам компютър, се оправям сравнително добре или поне така се заблуждавам. Но всичко това са подробности. Колегите от Института по математика и информатика, който е контактна точка за проеkта SCIENTIX, вероятно след прочитане на формулярите на кандидатите, се бяха погрижили за превод на български език. Така се запознах с Евгения Сендова – един много емоционален и вдъхновяващ преводач и сътрудник – преводач на част от участниците в курса. Моите адмирации са и за нашите вдъхновяващи обучителите - проф. Роса Дуран, Португалия (Galileo Teachers Training Program/GTTP/, NUCLIO) и г-жа Елефтериа Тцоурлидаки, Елиногерманики Агоги, Гърция.
Проектът GoLab е специално предназначен за STEM преподаватели по точните науки и дисциплини (наука, технологии, инженерство и математика). Самото обучение бе насочено към иновативни подходи на преподаване и учене и цели да ни помогне и вдъхнови да създаваме на учебно съдържание, като използваме изследователски подход на учене с прилагане на виртуални лаборатории и инструменти.
Имаме възможност да участваме в едноседмичен курс през лятото в Атина, ако лятна школа ако разработим и качим в платформата на проекта материал. Повече за това тук.
Научихме, че първата стъпка е да създадем пространство за учене чрез изследване (ILS), в което ученикът преминава последователно през следните фази:
Ориентация – в нея се стимулира интерес към съответната област, предизвиква се любопитство на ученика да проведе изследването и да си отговори на въпроса за какво ще му послужи това знание.
Концептуализация – Формулира се твърдение (хипотеза) и въпроси, на които ще се търси отговор. Въпросите подлежат на настоящото изследване.
Изследване – Тази фаза има 3 подетапа – проучване, експериментиране и интерпретация на данни. В подетап Проучване е се търсят връзки между обектите и техните характеристики, за които е формулирана хипотезата, какво ще се променя и се планират дейностите . В подетап Експериментиране - съсредоточаваме се върху наблюдението на обектите,извършваме определените дейности, събираме данни за тях, изграждаме модел. В подетап Интерпретация на данни търсим смисъл от събраните данни.
Заключение – това е фазата, в която достигаме до основни изводи за проведения експеримент (изследване).
Дискусия - тук се дискутират, представят и доразвиват получените резултати, твърденията се обосновават на експеримента, прави се оценка на изследователския процес и получените резултатите. Този процес се извършва през целия експеримент.
Работата на учителя, който изготвя такова съдържание не е лесна. Затова в платформата на проекта има готови сценарии на изследвания, които могат директно да бъдат използвани или да се адаптират за изследване на друга хипотеза. Готовите сценарии се предлагат в Graasp, авторска среда на Go-Lab (www.graasp.eu). Полезни съвети за създаване на пространства за учене чрез изследване могат да се намерят в помощната платформа на Go-Lab (http://go-lab-project.eu). А след като направим избор на лаборатория от хранилището на GoLab (www.golabz.eu) и я публикуваме в пространството за учене можем да пристъпим към учене чрез изследване.
Какво всъщност представлява един сценарий? Сценарият на Go-Lab описва всички дейности, материали и начини на взаимодействие между учителите и учениците, които правят в конкретното изследване чрез онлайн и офлайн дейности. При избор на сценарий трябва да се ръководим от конкретните образователни цели, от характеристиките на обучаваните, от техните изследователски умения за работа и предварителни знания за ученето чрез изследване по предмета. Учителят умело е подбрал съответния инструмент, който ще помогне на ученика да завърши изследването. Например за използването на инструмент за създаване на мисловни карти ще им помогне да видят връзките между различните понятия. За да бъде формулиран изследователски въпрос, ученикът трябва да има представа за научноизследователската тема и да реши какво иска да узнае, какво точно ще проверява. Това ще определи начина на провеждане на експеримента. Ще трябва да се посочат променливите, които се променят променят, променливите, които ще останат постоянни и променливата, която ще се наблюдава и измерва. Сценарият трябва да стимулира учениците да помислят за данните, които са събрали. Те трябва да преценят наблюдението на кои данни ще помогне да се потвърди или отхвърли хипотезата, формулирана от тях в началото на изследването.
Във всяка фаза учителят умело подбира инструменти, с които се развива и допълва темата, обект на изследването, за да могат обучаемите да се запознават с проблема за проучване. За да бъде стимулиран интереса и любопитството им към съответната задача може да бъде използвано стимулиращо видео от YouTube или собствено, както и да бъдат използвани провокиращи въпроси или изненадващи твърдения. Интересен ми се стори инструмента за нахвърляне на хипотези, при който се използва техниката "влачене и пускане". Този инструмент може да бъде конфигуриран така, че да предлага готови хипотези, частично формулирани хипотези или набор от предварително определени понятия, които ученикът да може, съчетавайки ги, за да получи завършена хипотеза. Това значително помага за по-лесно структуриране на твърдения.
Добрата хипотеза е прогноза, която може да бъде проверена. Тя представлява твърдение от типа „Ако променлива А се промени, то и променлива Б ще се промени. Интересни са инструментите за дизайн на експеримента, където учениците избират от предварително зададен списък променливи и определят дали те ще се променят , коя ще остане същата, коя ще бъде измерена. След като променливите бъдат категоризирани, учениците трябва да уточнят стойностите за независимата, на контролната променлива и да проведат експеримента, като използват тези стойности и в края на експеримента записват резултата, който получават за зависимата променлива.
За обсъждане и обратна връзка, учениците ползват приложение за качване на файлове в пространството и могат да сравнят своите резултати с резултати на другите ученици.

Курсът за мен бе ценен, защото се запознах с 2 безплатни програмки, които ще използвам в своите уроци. Това са :
SalsaJ - Перфектно безплатно софтуерно приложение, което дава възможност на учениците да показват, анализират и изследват реални астрономически изображения по същия начин, като професионални астрономи, да правят открития. Освен това с приложението могат да се правят клипчета, анимации и т.н. Програмата може да бъде свалена от тук.




Stellarium - Безплатен софтуер с отворен код. Показва реалистично небе в 3D, точно като това, което виждате с просто око, бинокъл или телескоп. Можеш да визуализираш съзвездията на определен ден и да определяш местоположението на планетите. Програмата може да бъде свалена от тук.